В Университета завиждах мъничко на кръшкачите, които се мотаеха и забавляваха, докато другите се потяха в библиотеката. Колкото и да е дразнещо, те все някак успяваха да си предадат есетата, преди да изтече крайният срок. Проблем ли е тогава отлагането до последния момент?
Макар привидно да се забавляват, вътрешният свят на отлагащите изобщо не е забавен. Изследвания сред колежани показват, че първоначално отлагащите преживяват по-малко стрес от връстниците си, но в рамките на само един семестър докладват по-високи общи нива на стрес и заболявания плюс по-ниски оценки.
Какво се случва?
Когато отлагащите се изправят срещу задача-по своя воля или по чуждо разпореждане,-те или протакат да се заловят с нея, или ако я подхванат, бързо я зарязват. Сядате например да пишете есе, но решавате за пет минути да влезете във фейсбук; неусетно са минали три часа и вече „няма смисъл да започвате”. Целта може да е по-значима-да влезете в добра физическа форма, да речем; не след дълго обаче си казвате: „Треньорите не стават, първо ще потърся други.”
Фройд би определил подобни мислени коментари като защити или по-просто казано-стратегии, които използваме, за да отдръпнем мислите /и телата си/ от нещо, каращо ни да изтръпнем и да изохкаме вътрешно. В такива случаи някоя от защитите ни се намесва автоматично и несъзнателно, за да ни помогне да се почувстваме по-добре. Изправени пред неприятната задача да напишат есе например, „кръшкачите” често /несъзнателно/ използват защитата „да видя в речника”-средство да блокираме осъзнаването на външни събития. Може да си кажете, че има цяла седмица до крайния срок, и в момента не е нужно да се занимавате. Хоп! Есето изчезва от бюрото. Или пък използвате „рационализация”-когнитивно изопачаване на фактите, когато сме хванати нтясно. Може да си кажете също, че в момента не сте в подходящо настроение, или че трябва да проучите по-обстойно въпроса въпроса, преди да започнете да пишете.
После влизате в интернет с намерението да проучите какво представляват кварките, но неусетно се зазяпвате в „класическите издънки” в You Tube.
„ ОТСЕЧЕТЕ ЕДНО ДЪРВО. АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА ОТСЕЧЕТЕ ЦЯЛОТО ДЪРВО, ОТСЕЧЕТЕ ТРИ КЛОНА.” Джоузеф Р.Ферари
„НИЩО НЕ Е ПО-ИЗМОРИТЕЛНО ОТ ВЕЧНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА НЕПОСТИГНАТАТА ЦЕЛ”. Уйлям Джеймс
Вътрешен конфликт
Отлагането може да се разглежда като състояние на умствена парализа, причинена от конфликт между съзнателно /да спортувам, да напиша есето/ и несъзнавано желано /да го отбягна/-и тук е трудната част: по природа несъзнаваното желание е точно такова-не съзнавано. Не знаем защо протакаме належащата задача, макар на друго ниво да ни се иска да я изпълним. Писателят Тим Ърбан , самообявил се за вечно отлагащ, предполага, че нещата не стоят така-не искаме да свършим работата, искаме вече да е свършена, да е зад нас. Тоест-изпълнението изглежда невъзможно.
Ако е проблем на „правене” казват психолозите, вероятно ще се намери разрешение. Бихевиористите Дан Ариели и Клаус Вертенброх смятат, че отлагащите могат да използват „самообвързване”, като сами си поставят срокове по трудния път. Според тях отлагането е всъщност проблем на самоконтрола, при който хората избират краткосрочното облекчение пред дългосрочната цел, затова наподобява другите решения, изискващи самоконтрол. Решавам например да започна диета. В ресторанта обаче виждам в менюто вкусно суфле и се поддавам на изкушението. После се разкайвам, че съм изяла суфлето и ме обзема чувство за вина и дори самоомраза / ‘Не ставам за нищо, поддавам се толкова лесно. Никога няма да отслабна”/ Ако наистина всичко опира до „действия „ и самоконтрол, психологията е пълна с идеи какво да направим-да си поставяме малки цели в целите например, да конкретизираме и да определяме срокове за всяка стъпка по пътя, да надграждаме напредъка и да си представяме бъдещето, когато задачата е изпълнена. Професор Катрин Милкман предлага да съчетаем нежеланата задача с нещо, което обичаме да правим. Ако обичате да бягате за здраве, а трябва да прочетете дебела книга, свалетя я в аудио-формат и слушайте, докатои тичате.
Подобни рационални методи действат понякога, друг път-не. Причината е, че рационалната част от нас иска да напише есето;несъзнаваната, ирационалната и по-неконтролируемата, изглежда ни възпира. Фройд смята, че трите компонента на съзнанието ни трябва да работят заедно, за да живеем пълноценно: То/ирационалната част, ръководена от подтици/, Азът /рационалната част, която убеждава То да се съобразява с външната реалност/ и Свръхазът /моралната назидателна „съвест” на съзнанието/. Във Фройдови термини несъзнателното отдръпване от есето подсказва, че Азът губи битката с То, което търси удоволствие и моментално удовлетворение. Това е принципът на удоволствието-инстинктивната тяга на съзнанието към удоволствието и далеч от неудоволствието.
Маймунски ум
„Кръшкачът” Тим Ърбан си помага с история, за да се върне в пътя на рационалното поведение-представя си желанието да отлага като палава маймуна, която живее само в настоящето, няма спомен за миналото и не яе грижа за бъдещето. Гласът на маймуната казва: „Хей! Няма проблем да посърфираш малко в мрежата” и ни отвежда в „Тъмното игрище”, където мързелуваме с дейности /гледаме телевизия, играем компютърни игри, пазаруваме/, запълващи времето и отвличащи ни от належащата задача. Дори докато ги вършим обаче, сме изпълнени с вина, тревожност, самоомраза и страх. Единствено „чудовището на паниката”, сочещо крайния срок, прогонва маймуната и ни позволява да изпълним задачата в последния момент.
Разковничето , смята Ърбан, е да работим, познавайки маймуната и номерата й. Първата задача е да започнем на всяка цена-именно тогава маймуната се съпротивлява най-ожесточено. Работим в Тъмната гора /пълно с изпитания, страховито място/, а маймуната се опитва да ни повлече към Тъмното игрище-лесно, забавно място. Не се поддавайте, каза Ърбан, и останете в тъмнината, готови за неизбежните препятствия, когато се натъкнете на особено сложна част от задачата-тогава маймуната ще натяква ‘да се махаме от тук!”
„ПРОБЛЕМЪТ…НЕ Е ЧЕ НЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ МОТИВИРАНИ, А ЧЕ СИ ПРЕДСТАВЯТЕ КОЛКО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ МОТИВИРАНИ.” Оливър Бъркман
Ако успеете да продължите, уверява ни Ърбан, ще напреднете и ще почувствате удовлетворение, което ще се услади на маймуната като „банан на самочувствието”. Това ще я разсея за известно време-в най-добрия случай до последната част от задачата, когато дори тя разбира, че е по-лесно да вървим към приятното игрище „Довършена задача”, отколкото назад към Тъмното игрище.
Това не е ли просто историйка?
Психолозите и психотерапевтите отдавна отчитат силното въздействие на повествованието върху човешкия мозък, така че дори да е” просто историйка”, теорията на Ърбан може да ни помогне да мислим за отлагането на „метаравнище”, докато отбягваме поредната задача. Става дума за изкуството на метапознанието /мислене за мисленето/, смятано за особено ефикасен начин да контролираме по-добре несъзнателното поведение. Това е една от най-практичните ползи от практикуването на майндфулнес.
Както Фройдовото То маймуната на Ърбан е лакома, изпълнена с желание и страсти, не приема откази и живее в постоянен конфликт с Аза. Тя търси удоволствие и моментално удовлетворение и не я интересуват ограниченията на реалността. Фройд обаче би се заинтригувал защо маймуната се стреми толкова упорито да ви разсее. Какво се страхувате да откриете в Тъмната гора? Че не сте толкова интелигентни, колкото ви се иска? Или колкото на другико-на родител, да речем-му се иска? Или се страхувате от крайния срок на живота? Напред към кабинета на психотерапевта читателю….
Материала е подготвен от Виолина Райнова –Психолог и Бах терапевт