Децата и тревожността


Когато децата се борят с тревожност и хронично безпокойство, дори и най-добрите родители могат да подпомогнат негативния цикъл и да увеличат тревогите на детето.

Основната грешка допускана от мама и татко, предчувствайки страховете на техния малчуган е да споделят с него три тривиални думи:

„Не се тревожи.”

В този момент детето се чувства неразбрано,защото не знае как да спре да се тревожи.

Ето трите най-важни поведения,които децата биха искали техните родители да избягват…

1.Не елиминирай причините за страховете

Целта не е да елиминираме безпокойството, а да помогнем на детето да овладее емоциите си.

Никой от нас не иска да види детето си тъжно, но най-добрият начин да му помогнем, не е като премахнем причините, а като го научим да приема своите страхове.

Ние искаме те да възприемат събитията колкото се може по-реалистично, дори когато се тревожат. В резултат на това, безпокойството ще намалее или ще престане напълно след известно време.

Когато помагаме на децата ни да избягват нещата, които ги притесняват, това ще им помогне да се почувстват по-добре за известно време, но ще подкрепи безпокойството занапред. Стабилизирай дишането,като вдишваш през носа по време на спорт,тренировки и физически упражнения.

Ако по време на неприятна ситуация едно дете се разплаче,не с цел манипулация,а по-скоро защото се е разстроило и родителите премахнат дразнителя,то ще затвърди поведението и ще съдейства склонността да се повтаря отново и отново.

Споделяй позитивни,но реалистични очаквания.

Не можеш да обещаеш на едно дете,че неговите или нейните очакваия са нереалистични-че то няма да падне,че няма да се провали на теста,че ще се забавлява докато играе навън,че някое приятелче няма да му се изсмее в лицето.

Но…можеш да се опиташ да изразиш убеждението,че всичко ще е наред,че то ще се оправи и че,след известно време,безпокойството му ще спадне. Това му дава убеждението ,че твоите очаквания са реалистични и че няма да го помолиш да направи нещо,с което не би могло да се справи.

  1. Не задавай въпроси, насочващи към страховете

Насърчавай детето си да споделя своите чувства,но избягвай да питаш насочващи към проблема въпроси от сорта на:

-„Безпокоиш ли се за престоящия тест?”,

-„Страх ли те е от това дете?”

За да избегнеш постоянния цикъл на безпокойство,питай въпроси от рода на:

„Как се чувстваш по отношение на това приятелче?”

Уважавай чувствата, но в същото време насърчи детето да ги поставя под съмнение.

Важно е да разберем,че приемането не винаги означава съгласие.

Ако едно дете се ужасява от това да отиде на лекар,е важно да го изслушаш и да му съчувстваш; да му помогнеш да разбере,че то може да се справи със страховете си.

Посланието, което искаш да предадеш е:

„Знам,че се страхуваш, и това е напълно нормално,но аз съм тук и ще ти помогна да се справиш.”

3.Насърчавай страховете

Това, което не е добре да казваш, с подкрепата на определен тон или език на тялото, е:

‘Може би това е нещо,от което наистина ТРЯБВА да се страхуваш.”

Да предположим,че детето има страх от кучета.Следващият път,когато то се намира около куче,можеш да се притесниш и без да искаш да му кажеш,че то трябва наистина да се страхува.

По подходящо поведение е да насърчиш детето си да толерира страховете, не да ги активира.

Накарай детето си да разбере,че оценяваш неговото старание да се справя със страховете.

Практични съвети към родителя за правилно дишане на децата:

Когато се опитваш да споделиш с децата важността на това да променят своите дихателни навици, е важно да им обясниш защо е необходимо да дишаме през носа. Ето някои от най-големите ползи, което е добре да вземеш предвид:

-Подобряване на съня;

-По-добра концентрация;

-Повече успехи в спорта

-Избягване на лошия дъх;

Правилно развитие на лицето;

-Повече спокойствие и др.;

Избягвай да подчертаваш негативите на дишането през устата; по-скоро отдели повече време на ползите от дишането през носа за тяхното здраве. Опитай се да разкажеш следната история, з ада запомнят по-добре техниката:

-Седнете заедно с детето на тихо място;

-Помоли го да отпусне рамене и да си представи, че е мишка,а ти си голяма гладна котка;

-Котката чува много добре и слуша внимателно как диша мишката. Детето трябва да диша много тихо, в противен случай котката ще го преследва;

-Ако котката не може да чуе дишането на мишката, тя се намира в безопасност.

За да помогнеш на детето да намали интензитета на дишане,предложи му упражнението за измерване на контролна пауза или упражнение второ за забавяне на дишането с ръка на гръдния кош и корема. Подходящо е също упражнението ‘Стъпки”.

Преди всичко се стреми да превърнеш процеса в истинска игра и да го въвлечеш.

 

Измерване на контролна пауза:

Сядаме и се отпускаме за 5-10 минути. Нуждаете се от таймер за засичане. Дишай бавно и само през носа. Поеми бавно за около 12 сек.въздух през носа; Издишай бавно и отново през носа, но не напълно; Запуши носа с пръсти и задръж въздуха; Включи таймера и отбележи колко време ти е необходимо до първия подтик за поемане на въздух. Освободи носа. Колкото по-висока е контролната пауза,толкова по-малко симптоми ще преживееш.

Упражнение 5-Стъпки

Инструкции: Това упражнение е подходящо за деца и относително здрави възрастни.

То комбинира мускулната дейност със задържането на дишането.

Степен на задържане: средна

Детайли: Докато се движиш ,поеми леко въздух и издишай, след това запуши носа си и задръж;

-Започни да правиш колкото се може повече крачки,задържайки дишането;

-Когато възстановиш дишането,прави това само през носа. Ритъмът на дишането трябва да се възстанови веднага;

-При възстановяване на нормалното дишане,първото вдишване ще бъде по-продължително от останалите;;

-Опитай се да възстановиш колкото се може по-бързо дишането;

-Максимумът за възстановяване на дишането е 2-3 вдишвания. Ако продължи повече, дишането е задържано за твърде дълго време;

-Изчакай една минута и след това повтори;

-Целта е да постигнеш 100 стъпки,докато контролната пауза се увеличава до 40 секунди.

Упражнението може да се изпълнява на серии от по 6 и да се повтаря 2-3 пъти дневно. То може също да се комбинира и с други дейности, като скачане или бягане.

Целта е да се правят повече крачки 80-100 без да се поема въздух. Това упражнение е много подходящо за деца, тъй като те могат да напреднат бързо с метода , а понякога-дори да надминат резултатите на техните собствени родители.

 

  • д-р Константин Бутейко-руски психолог

 

Материала е из Из „Спокоен2.0” С.Георгиев семеен психотерапевт

www.semeistvo.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *