Няколко грешки,които допускаме с децата ни.

Грешка : Да оставяме детето задълго пред компютъра или телевизора

 

Последствия и проблеми

 

-Рискуваме детето да попадне под въздействието на чужди вкусове и разбирания. Безпризорните деца ги възпитава улицата,а „благополучните”-телевизията и интернет.

-Телевъзпитанието води дотам,че близките хора започват да се възприемат като пречка. ‘Мамо, остави ме да гледам анимационното филмче!”

-Замяната на приказните литературни сюжети,прочетени или разказани на глас,с телевизионни и компютърни истории потиска въображението. Детето развива твърд и праволинеен мироглед.

 

КАК ДА СЕ СПРАВИМ САМИ И ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО?

 

1.Единственият начин да не „изтърваме”детето и да развалим магията на компютърната игра или телевизията е да бъдем посредник на неговите впечатления.

2. Играйте с него,обсъждайте видяното,но и контролирайте времето за игра. „Силните хора умеят да управляват не само героите,но и своите емоции и желания.”

3.Въведете външен контрол: може да поставите до компютъра рисунка,която да го подсеща за важните за него неща: за баба,на която трябва да помогне,за играчките,които трябва да подреди,за книжката,която сте планирали да прочетете заедно…

4.Разкажете му история за маймунчето,което много обичало да яде портокали,но когато прекалило с тях,коремчето винаги го боляло. То трябвало да се научи на правилно хранене.Портокалът има 9 резенчета. Едно резенче се равнява на 30 минути време на компютъра за деца до 7 години.

 

Грешка: Да не се коментира и обяснява новата информация ,която детето получава от телевизията.

Последствия и проблеми:

-Прекаленото гледане на анимационни и игрални филми изгражда клипово мислене и повърхностен мироглед,които детето пренася в отношенията си с реалните хора.

-Когато порасне,детето няма да се замисля за мотивите и целите в поведението на другите. То ще очаква,ще се надява или ще изисква хората да се движат по определени траектории и да имат поведение,каквото то си представя. Но няма да може да обясни защо всички са длъжни да се държат според неговите виждания.

-Детето няма да изгради сюжетно мислене,което в бъдеще ще му бъде от полза за планирането на живота.

 

КАК ДА СЕ СПРАВИМ САМИ И ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО?

 

1. Помолете детето да разкаже какво се е случило по-рано,преди вие да се присъедините. Помогнете му да състави последователен разказ.
2. Задавайте въпроси: „Как мислиш,защо тя е постъпила така? Тя добра ли е или лоша?”Включвайте се активно в заниманията на детето: „Случи ли се нещо интересно? Какво стана преди това? Как се казват героите? Какво трябва да направят,за да победят?”
3. Консумирайки чужди, изфабрикувани „как да е” светове,децата растат като потребители,готови да се „кефят” на живота. Но не ги учим да изграждат свой автентичен мироглед. Така те стават неразумни консуматори,вместо находчиви изобретатели и създатели.

   Погрешно е да се мисли,че колкото повече информация и впечатления предложим на детето ,толкова по-добре ще се развива то.Този порочен подход може да се онагледи с примери от дтското хранене. Колкото повече и по-разнообразни са продуктите в менюто за едно хранене ,толкова повече пълнее то и в резултат става все по-вяло и апатично.

    

   Грешка: Да предлагаме на детето огромен избор от анимация ,телевизионни програми и филми

    

   Последици и проблеми

   -Огромният избор от анимационни и игрални филми не стимулира,а потиска въображението на детето. Въображението се развива в условията на дефицит,а не в прекомерен излишък от информация.

   -Като се отказваме от ролевите игри,от четенето и обсъждането на приказки,ние пречим да се развива умението на детето да съпреживява. То свиква с леснодостъпното удоволствие на пасивното потребление.

   -Понижава се творческата мотивация. Детето расте апатично и не желае да полага усилия за нещо ,което може да получи наготово.

   -Проблемът с наднорменото тегло. Свикнали сме да се храним,докато гледаме телевизия. Телевизорите се появиха в кухните и това зсегна начина на живот на много хора.

   КАК ДА СЕ СПРАВИМ САМИ И ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕТО?

    

   1. Любимите анимационни и игрални филми не трябва да бъдат повече от 5-7. Помогнете на детето при избора. Обособете специално място на някоя етажерка. Умението да различава важното и най-доброто ще послужи на детето и в бъдеще. Така се оформя вкусът.
   2. Полезно е хубавите анимационни филмчета да се гледат по няколко пъти заедно с детето,като се обръща внимание на всички нови детайли.
   3. Контролирайте времето за гледане. Дори в почивните дни нормата за деца от предучилищна възраст е не повече от час. След това настъпва умора,а в перспектива и изтощаване на нервната система.
   4. Не забравяйте да обсъдите филма по време на обяда или разходка. Хвалете детето за това ,че разказва добре,помагайте му да изрази мислите и възхищението си.
   5. Предложете му само да нарисува някое от любимите си филмчета. Кажете му ,че ще запазите тези рисунки ,за да ги покажете на неговите деца.

    

   Следва продължение….