Страхът, безпокойството и стресът са нормален отговор на въображаеми или реални заплахи. Това е начин умът ни да се защити, когато сме изправени пред несигурност и тревоги. Затова е нормално и разбираемо хората да изпитват повишен страх в условията на пандемия
1/5 от заразените с коронавирус развиват психично заболяване
Те отбелязват, че ситуацията може да се влоши от факта, че ежедневието ни подлежи понякога на драматични промени, които се усилват от страха от заразяване с вируса. Обездвижването, изолацията, загубата на доходи и страхът могат да предизвикат психични разстройства или да изострят съществуващите. Много хора биха могли да развият различни опасни зависимости – към алкохол, лекарства или наркотици, с които мислят, че ще преборят разстройства като безсъние и тревожност. Хората с предшестващи психични или неврологични заболявания или вече съществуващи зависимости са по-уязвими, особено когато достъпът до медицински услуги е ограничен. Изправени пред новите реалности да работят от дома си или да се сблъскат с временна безработица, домашно обучение на децата и липсата на физически контакт с други членове на семейството, приятели и колеги, хората трябва да се грижат не само за физическото, но и за психичното си здраве. Хората са активни ,но живеят с чувство за безпомощност.
Какво е психическото отражение на пандемията от коронавирус, с която живеем почти година , върху децата и родителите?
Живеем в тежки времена заради епидемичната обстановка по света. Всичко това, разбира се, се отразява тежко на всички ни. Психиката на децата е най-уязвима и те не съвсем точно разбират какво се случва, а ние не винаги можем да обясним. Вирусът е нещо имагинерно за едно дете: не може да се види, не може да се пипне, няма яснота какво ще се случи. При по-малките пък представата за време, за предвиждания и очаквания все още не е достатъчно добре изградена. Те разчитат изцяло на емоциите на родителите и ги „четат“ – така се ориентират дали да бъдат спокойни или не.
Като психолог смятам, че травмите ще са сериозни, особено сред децата. Изолацията оказва пагубно влияние върху тях. Те са група, която трябва да бъде социална – ролята им е такава. Научават за нашия свят през социалната интеграция, през играта. Те експериментират и си обясняват света на възрастните безопасно в игрови ситуации. Ако лишаваме децата от това, ги лишаваме от едно глобално разбиране, от експерименти, от опознаване на света на възрастните, който ги чака в бъдеще.
Ситуацията е извън нас и нямаме контрол върху нея. Единственото, което можем да направим, е да обясним нещата на децата по достъпен начин. Не бих ги сплашвала, че вирусът може да е смъртоносен, на дете такива неща не бива да се казват.
От лични наблюдения мога да кажа, че децата никак не се чувстваха добре в дистанционната форма на обучение, макар че учителите се стараеха. Но тук не става въпрос за процеса на обучението, а за това, че психологически изолацията не се отразява добре. Ако децата така или иначе са предразположени да стоят повече пред компютър, при дистанционното обучение това става целодневно и, както всички знаем, не е полезно за очите, за мозъка, за опорно-двигателния апарат, за развитието изобщо. По-малките пък нямат изградени трудови навици, не са съградени взаимодействията между тях и учителите.
При децата с аутизъм е засегната основно социалната функция: те нямат желание да общуват с външния свят. За много от тях тази ситуация е добре дошла, но в никакъв случай не е полезна. Нашата работа като специалисти е да се опитаме да върнем тези деца в социума, да направим човешкото общуване такова, че то много да им харесва и да се мотивират да имат комуникация с други човешки същества.
Също голям проблем за деца със специални образователни потребности, като например с хиперактивност, е когато са затворени, често започват да крещят. Те не могат да разберат защо не им е разрешено да излязат в парка, да тичат, да скачат. Вероятно се досещате, че родителите им правят забележки заради съседите. Проблемът е в това, че се нарушава рутината: неща, които преди те са вършили по подобен начин, изведнъж коренно се променят.
Децата с аутизъм обичат рутината. Много често те не разбират околната среда и стимулите, сред които всички ние живеем. Това ги плаши и натоварва. Често си създават в мозъка схеми на маршрути, на дейности и когато това се промени, ги прави много по-несигурни. А това е предпоставка за поява на тежки поведения: агресия, автоагресия.
Човекът е същество, което се променя в зависимост от средата. Ние еволюираме или деволюираме в зависимост от околната среда.
Най-основният инстинкт, заложен във всяка клетка, е за оцеляване. Когато е застрашен животът на личността, разбира се, човек е много склонен да промени много неща, за да го съхрани. Има хора, които са по-сериозни реалисти и отричат неща, които не са достатъчно добре доказани или научно аргументирани.
Всички психологически механизми зависят от личностните характеристики на човека, от генетичните му предпоставки, от предишния му опит и от начина му на живот.
Българската народопсихилогия само подпомага психическия стабилитет. Българинът винаги е имал чувство за хумор. В случая на стреса, на който сме подложени, смятам, че е само в плюс.
Нашата личност има нужда от защитни механизми, да вентилира напрежението и, ако това стане през хумора, толкова по-добре. Ако успеем да произведем малко ендорфини (така нареченият „хормон на щастието“ – бел. авт.), толкова по-добре, за да може централната ни нервна система да устои на това изчерпване на ресурса. Живеейки в стрес толкова много месеци, произвеждайки високи нива кортизол (известен като „хормон на стреса“ – бел. авт.), това в никакъв случай не се отразява благотворно на нашите психика и организъм.
Да, човек трябва да е запознат, трябва да спазва правилата, но и трябва да се абстрахира от апокалиптичните картини, защото човешката психика трудно може да издържа на
подобни неща. Трябва да сме малко по-самосъхранителни в тази ситуация: нещата, които не зависят от нас, не можем да ги спрем.
Всеки човек има нужда от някаква предвидимост. Всеки човек има нужда да си планира живота, дори и за къс период, а повечето планират за по-дълъг период. Когато една жена роди, има фантазии как детето ѝ ще учи еди къде си и еди какво си, т.е. има надежда то да се реализира в живота и това е нормално. Всеки човек има нужда от някаква предвидимост върху събитията. Когато не знаем какво ще стане утре и започваме да се учим да живеем ден за ден, това не е добре за никого. Това ни напряга и в ролята на родители: че не можем да гарантираме на децата сигурност и стабилитет за обичайни допреди коронавируса въпроси като „Ще ходим ли на училище след лятото?“.
В чужбина се правят вече социологически и психологически изследвания върху хора на различна възраст,за да се се справим с новата пандемия –психологическата.
Истинско цунами от психически травми и отклонения, стремглав ръст на страховите неврози и депресиите – от това се опасяваха редица специалисти в Германия по време на първия локдаун. Психоложката Корнелия Беч и нейният екип от университета в Дрезден редовно анкетират онлайн 1000 германци. Това непредставително допитване показва, че 42 процента от участниците изпитват страхове и тревоги, свързани най-вече с икономическото положение, с опасността от масови фалити, безработица и рецесия. Настроенията варират. В средата на март, а и в началото на ноември, когато тревожните числа тръгнаха нагоре и в сила влязоха строги ограничения, хората почувстваха голяма тревога.
За младите хора, социалните контакти и общуването в по-големи групи са нещо много важно: това е пътят, по който младият човек получава признание и самочувствие. особено важно да намерят някакъв позитивен подход, да извлекат нещо полезно от ограниченията. Мнозина отделят повече време на семейството и на хобитата си, усвояват нови умения като плетене или готварство например, спортуват по-често на открито. Специалистите са единодушни: редица съвсем обикновени и банални неща могат да укрепят душевното здраве. Движете се повече, излизайте сред природата, спортувайте, общувайки с близки и приятели – по телефона или чрез видеовръзка в интернет.
Винаги съм смятала,че Политиците трябва да успокояват хората
Към всичко останало в момента се добавя и традиционната зимна потиснатост, която измъчва много психически съвсем здрави хора. На фона на различните преплетени помежду си фактори специалистите стигат до извода, че за душевната стабилност на хората днес е особено важно усещането им дали контролират ситуацията. Тъкмо за това трябва да се погрижи политиката. Защото непрестанно сменящите се правила и мерки, големите амплитуди в информацията обременяват хората. Това важи най-вече за икономически слабите прослойки – там 80 процента от хората имат чувството, че вече не могат да контролират живота си. Тъкмо поради това важни са не само мерките срещу вируса – изключително важни са мерките за икономическо подпомагане на нуждаещите си. Защото още международната финансова криза от 2007-2008 година показа, че в такава ситуация нарастват и психическите смущения.
Пандемията кара и младите хора да се чувстват стари, тъй като забелязват колко са уязвими. Собственото тяло може да те предаде, а плановете изглеждат безсмислени, смята румънската писателка Лавиния Бранище.
Не се притеснявайте за неща, които не можете да промените. Има неща, които можете да промените – например къде да отидете, с кого да се срещнете и на кого да помогнете. Има обаче много неща, които не можете да промените в краткосрочен план – правителствената политика, подготовката в местната здравна служба или какво ще се случи през май. Едно от нещата, които трябваше да науча, е, че не можеш да контролираш всичко и навсякъде. Понякога дори е опасно да се опитвате да разгадаете евентуални бъдещи събития и да се опитвате да смекчите рисковете, които всъщност не можете да видите. Използвайте енергията си да промените онова, което можете, сега.
Бъдете мили – това може да спаси живота ви. Да се държиш добре с другите не е акт на алтруизъм, а начин за самозащита. Другите хора са най-добрият източник на информация за случващото се. Нещата, които наистина ви интересуват, понякога са такива, че не биха ви ги споделили, ако сте неприятен човек – например, че съседът ви е болен или че предстои обстрел на този хълм и е добре да не ходите там. Хората ще бъдат по-склонни да ви помогнат, ако ви харесват или помнят последната шега, която сте им казали. Да бъдеш мил е добре за тях, за вас и за вашата сигурност и здраве. Нещата се подобряват и се възстановяват често пъти много по-бързо, отколкото смятате вие.
Важно е хората да разберат, че разполагат с ресурси за справяне, не са безпомощни. Особеното в моменти на криза, е, че когато стресът и тревожността са големи, пред погледа ни пада пелена, която пречи да бъдат видени възможностите. Запомнете, че дори и при война, накрая всичко ще бъде наред.
Да се обърнем към вярата си, към традиции и ще видите ,че вашият товар ще олекне.
Не е нужно да бъдем супер хора, нужно е само да имаме разум, вяра, емпатия и любов към сътвореното на Земята.
