Ако ви е трудно и се чувствате напрегнати, да се заприказвате с непознати хора или се
срамувате да говорите пред много непознати лица в определени ситуации, това е
притеснение или стеснителност. Сигурно сте се питали от къде идва това напрежение?
Когато чувствате стеснителност вие подсъзнателно се опитвате да се защитите от
заплаха. Често причината е, че се чувствате по-нископоставени от човека срещу вас.
Може би с определени хора ви е по-лесно да говорите. Основата на стеснителността е,
че се фокусирате предимно върху себе си. Концентрирани сте прекалено много върху
това какво може да помислят за вас, как преценяват думите ви и действията ви.
Постоянно анализирате поведението си, обмисляте всяка дума. Това чувство може да се
прояви като затруднение в общуването – избягване на зрителен контакт, запъване,
затруднение да формулирате и да изложите ясно мисълта си.
Някои хора възприемат ситуацията като заплаха. Защо е така?
Има научни изследвания, които показват, че някои хора са генетично предразположени
да бъдат по-стеснителни, но не това е причината за неприятните ситуации.
Причината да чувствате притеснение в дадена ситуация е, че сте научили, че в тези
ситуации има за какво да се тревожите. Стеснителността често се дължи на проблеми
със самооценката. Въпреки, че повечето хора макар и стеснителни, те са интелигентни,
притежават редица умения, изпълнени са с нови идеи. Но притеснението ги остава
незабелязани.Срамежливостта не е свързана и с липса на красота или ограничени
финанси. Често срещано е красиви и богати хора да избягват общуване с непознати
хора и са много чувствителни на социална оценка от обществото. До някъде
стеснителността е част от характера.
Ако сте човек екстраверт, ще се впуснете първи напред, надявайки се на най-доброто.
Интрувертите ще обмислят ситуацията или ще изчакат останалите да минат първи,за да
са сигурни, че е безопасно.
Ако анализираме от гледна точка на оцеляването, интровертите имат предимство,
макар да се добират последни до нещо и могат да загубят от това поведение.
Възможно е още от детството да има един страх да бъдеш себе си. При някои случаи,
минали преживявания или грубо отношение на хора, могат да са белязали
подсъзнанието ви. При всяка подобна ситуация се отключва запаметената реакция.
Притеснителните хора отдават голямо значение на мнението на другите и са
изключително самокритични и взискателни към себе си.
Ако имате силни притеснения при различни социални ситуации като запознанство с
нови хора, използване на общи пространства, хранене на публични места, сцена пред
публика, говорене пред хора, страх че ще се изложите-това е соцаиална тревожност!
Това като тревожност корелира с употреба на алкохол, депресия, самота, застой в
кариера и трудности при намиране на партньор. Това дали си интруверт е особеност по
рождение, за разлика от социалната тревожност, която се придобива с времето и зависи
от възпитание и социализиране. Може още като дете сте се почувствали отхвърлени
или от детската градина сте приели другите като „критични и лоши”.Фактор може да
бъде и поведението на родителите, които представят света на вън като много опасно
място, от което трябва да се пазите. Или постоянно са се притеснявали от това „какво
ще кажат хората и да не се изложат, което е моделирало и вашето поведение. Децата
имитират родителите, които имат ограничени социални контакти и са по-не общителни.
Възпитанието също оказва влияние. Когато има ограничено развитие на социални
навици се получават затруднения в това как да се държим в определени ситуации.
Фактор може да са травми от свръхобгрижващи родители или неглижиращи, което
може да въздейства върху негативно развитие на детето.
Как да преодолеем стеснителността?
Може би днес се концентрирате повече върху нещо, което мислите, че всички
възприемат по същия начин. Чувствате, че ви наблюдават и оценяват-във ваш ущърб.
Основен трик е да отклоните вниманието от себе си-но не чуждото, а собственото си. В
стеснителна ситуация обикновено човек е концентриран върху себе си-погълнат от
собствените си чувства, представи и мисли за чуждата преценка. Насочете вниманието
си навън към хората, с които разговаряте и това, което казват. Опитайте се да разберете
техните нужди и желания, техните съмнения и притеснения. Пренасочвайки фокуса от
себе си към другите, проявявайки любознателност и искрен интерес към света на около,
неусетно спирате да се чувствате под заплаха и забравяте за притеснението.
Помислете си защо е толкова важно за вас какво ще си помислят хората.Най-вероятно
се страхувате да не бъдете отхвърлени. Приемете, че никога не може да ви харесат
всички и, че не мнението на другите е важно, а вашето собствено. Когато човек си
признае как се чувства, вместо да се опита да скрие притеснението, автоматично ще
намали напрежението. Не мислете за моментите на миналото, когато сте се издънили, а
се съсредоточете върху ставащото в момента. Ако се концентрирате върху самия
разговор с хората, а не върху това как ви възприемат, ще започнете да се отпускате и
ще установите, че общуването може да бъде много интересно и приятно. Независимо
дали срещу вас има авторитети или известни личности, това не бива да ви смущава,
защото и те са хора като вас. В едни области може да са постигнали много, но в други
вие имате повече познания. Околните не са враждебни същества. Всеки си има своите
грижи и вашето държание най-малко ги интересува. Започнете да изказвате вашето
мнение. Не отлагайте за друг път. Когато искате да споделите нещо или да се включите
в разговора, просто го направете веднага, без да чакате удобен момент, без да мислите
дали ще прозвучи умно или глупаво. Ако чакате така, разговора може да премине в
друга тема или хората да се разотиват. Но ако го кажеш, вече придобиваш увереност.
Човек трябва да се изправя срещу страха си, за да осъзнае че може да се справи! Не
избягвайте събития, хора и ситуации, които ви съсздават тревожност. Приемете, че ще
сте тревожни през тези ситуации, но ако продължите да не избягвате подобни случаи,
тревожността ще спадне и ще установите, че не губите контрол в действителност. В
един момент ще разберете, че не отдавате много внимание на притесненията,
изчервяванията, забравената мисъл. Усещането ви в даден момент не е от голямо
значение за останалия свят и дори изчервяването е нормален физиологичен процес.
След ситуация не се критикувайте, а се похвалете, че сте се изправили срещу страха си,
излезли сте от зона на комфорт и не сте избягали от ситуацията. Идеята е да победите
страха дори да трябва да криете дисконфорта.
Направете първата крачка!
За консултации с психолог се обадете на 0887909667 В.Райнова
www.liastovica.com