Депресията е състояние на отпадналост, потиснато настроение и поради това-забавено мислене и слаба ментална и физическа активност. Човек изпитва мъчителна тъга, отчаяние, безпомощност и безсперспективност. Не може да се справи с ежедневието, затваря се в себе си и т.н.
Депресията е много разпространено явление в обществото. В световен мащаб, депресията е на четвърто място като причина за инвалидност или ранна смърт. За жалост, растат и то с все по-голямо темпо, стресогенните фактори, които подкрепят депресиите. Почти във всички обществени сфери, депресираните българи са около 32%. В европейските страни процента е 7-8%.
Депресията много често се съчетава с други психични деформации и страдания: тревожни, панически, обсесивно-компулсивни разстройства на храненето, фобии и др.
Известно е, например, че до 60% от страдащите от тревожност в последствие попадат във властта на различни форми на депресия.
Спектърът на депресии е изключително голям и сложен; В Психиатричния ендиклопедичен справочник са описани 98 разновидности.
От гледна точка на приложната психотерапия за нас освен посочените има и самостойни видове депресия:
- Алкохолна депресия-краткотрайни многократни пристъпи на виновност, само съжаление, суицидност и др. Обикновено е при хронични алкохолици;
- Фантастна депресия-с обилна фантастна продукция;
- Мърмореща депресия-с открито изразено недоволство от околните и роптаене срещу тях;
- Религиозна депресия- при неистови форми на религиозност и фанатизъм
- Юношеска депресия-обикновено заради разочарования в любовта, ниска самооценка, неприемане в социална група и др. Често се съпътства с проблеми в храненето /булимия,анорексия,орторексия/,отегчение,агресивност,дисморфофобия и др.
- Сенилна депресия-в старческа възраст, с остри пристъпи на меланхолия, чувство за обречено ст, мисли за смъртта и др.
- Ангедонична депресия-с елементи на наслаждение от самото страдание при депресията.
- Инволутивна депресия-с налудности за обедняване,разорение,самообвинения и др.
- Усмихваща се депресия-иронична депресия и представлява проявяване на ирония и чувство за хумор с тъжна усмивка при усещането на пълна безнадеждност.
- Депресия на освобождаване-след силни страсти и тежки вълнения.
- Сълзлива депресия-с много плач и постоянно ридаене ;
Това са най-често срещаните депресии можем да ползваме известната система за диагностични критерии:
- Депресивно изменение на настроението
- Отчетливо снижаване на интереса към различните дейности
- Безпричинно намаляване на тегло
- Безсъница или повишена сънливост
- Психомоторно безпокойство или затормозеност
- Безпричинна умора
- Чувство за собствена непълноценност или необоснована вина.
- Снижаване на способността за мислене и концентриране на вниманието.
- Периодично възникващи мисли за смъртта,суицидни помисли.
Според тази система, ако в продължение на две седмици са налице най-малко пет от посочените симптома, следва да констатираме депресивно разстройство на съответната личност.
Има данни, че 21% от жените и 13% от мъжете страдат от дълбока депресия през даден период от живота си. Депресиите възникват много по-често през есенно-зимния период.
Важно е за психотерапевтичната работа да определим причините за депресията. Най-често срещаните са: генетични фактори, които представляват предразположеност към депресия, наследен депресивен стил на мислене, наследеност на емотивност и ранимост. Друга голяма група са социални фактори. Тук влизат кризисни жизнени събития-загуби, раздяла, бедствие, болест, катастрофа, смърт и др. Тук са така наречени дефицитарни обстоятелства-условия на липса ,недостатъчност, недоимък на различни неща или отношения.Като например-недостиг на обич, на подкрепа, на финансови средства и др.
Групата включва и сресорите , които както знаем при известни обстоятелства могат да родят депресивно преживяване.Тук ще споменем още конфликтите в семейството, насилието в различните му форми, малтретиране в детството, постравматичния стрес. Към социални фактори спадар и лош климат, лоши отношения на работа, по местоживеене.
Трета голяма група фактори за депресия обхваща психичните фактори, представляваща голям регистър от наследени или придобити личностови свойства и предразположености които предразполагат към депресивни преживявания.
Можем да открием сред тях такива личностни характеристики като;различните зависимости, отчужденост, психични деформации заради душевни заболявания, само заблуждение, предразположеност към разочарования, конфликтност, страх от загуба, влюбеност, агресия, комплекси, натрапчиво стои, разглезеност чувство за виновност и малоценност .
Специална четвърта група са депресии поради болести. Знаем че депресиите придружават по-тежките болести и страдания. Телесните дефекти и инвалидността също пораждат депресии, които обикновено са устойчиви и генерализирани.
Методите на когнитивната психотерапия са най-ефективни и затова са най-често ползвани. Идеята на лечението при тях е свързана с разбирането за когнитивния произход на депресията, че тя е резултат на грешно формирано самосъзнание и грешни представи за реалността.
В такъв случай работата на психолога е да промени дефектните мисли, образи, виждания и позиции на пациента спрямо фактите и обстоятелствата около него. Пациентът трябва да осъзнае истинското положение на нещата.
Пациентът трябва да придаде нов смисъл на това, което е около него и на своите усещания, разбирания и преживявания.
Могат да се използват редица методи както от когнитивния регистър така и от юнгиански психоаналетични методи, методи на семейната психотерапия, методи от арт терапия, цветотерапия-при депресия се ползват жълтият и светлооранжев цвят;
ароматерапия-подходящи са аромат на роза, индрише и жасмин; Бaх терапия-с цветни есенции под форма на приготвени капки и др.
При необходимост от психолог и установяване на патологичните изменения на психиката, запишете своя час за консултация и терапия .
Виолина Райнова
0877883037/ liastovica.com