В плен на клаострофобията
Клаустрофобията (на латински: claustrum – „затворен“ и на гръцки: φόβος – „страх“) е страх, фобия от тесни или затворени пространства най-вече поради реалната или илюзорна невъзможност да се избяга от тях. Счита се за една от най-разпространените фобии. Класифицира се като вид тревожност и може да доведе до паника. Такива ситуации са асансьор с много хора, затворническа килия, тунел, заключена стая, самолет, подводница, дори тесни дрехи. Около 5 – 7% от населението на света страда от тази фобия.
Симптомите се изразяват предимно в страх от ограничаване на движенията и страх от задушаване. Клаустрофобията възниква, когато съзнанието представи малките пространства като опасни. Това може да е следствие на неприятно или травматично преживяване в миналото.
Симптоми: Изпотяване, Сърцебиене, Учестено дишане, Треперене, Замайване, Повдигане, Страх от припадък.
Страх от нараняване или болест, докато се намира в затвореното пространство.
Хората с клаустрофобия имат следното поведение:
Когато влязат в някоя стая веднага търсят къде се намира вратата. Винаги гледат да са близко до изхода. Чувстват се несигурни, когато всички врати са затворени.
Избягват да шофират или да се возят в кола, когато има силен трафик и са възможни задръствания. Използват стълби, дори да има асансьор. Стоят близо до врата, на местата, където има тълпи, въпреки че пространствата са широки. Изпитват паника, когато вратата е затворена и не могат да излязат.
Клаустрофобията се развива в ранната младост, в началото на 20-те години. Много малко хора търсят помощ за лечението й. Борбата с клаустрофобията е много изморителна.Това състояние ограничава човешкия живот. Хората, изпитващи клаустрофобия, не могат да развият бизнес възможностите си, защото трябва да пътуват със самолет, а това за тях е непосилно. Отказват се от посещения на театри и всякакви събития, които им предлагат престои в зали, където те се чувстват застрашени.
Какво причинява клаустрофобията?
Клаустрофобията се развива, когато мозъкът започне да свързва малките затворени места с предстояща възможна опасност. Това се получава в резултата на претърпян инцидент, стрес, фобия от детството например, преживяно нападение в асансьор или преживяна паник атака в някаква ситуация и помещение, което е било тясно или тъмно. Споменът може да е изтрит, но в подсъзнанието поражда скрита емоция. Има скрита тревога за живота си,синдром на безнадеждност.Ако средата напомня минали преживявания-тялото повтаря ситуацията. При подозрителни родители,които постоянно предопреждават, че в асансьора е опасно, в килера е тъмно, в мазето е студено.Така подсъзнателно се зацикля мисъл, че затворените пространства са опасни.
Стреса свързан със забързан начин на живот. Проблеми в работата, желание за пари, страхливите хора често изпадат в такива състояния, страх от образование, паники и др. Хората, страдащи от клаустрофобия винаги се връщат към първия си спомен на задушаване и невъзможност да се отскубнат от ситуацията и всичко това предизвиква лимитиращото поведение и отбягване на затворените пространства. Страховете се основават на ситуации, които носят заплаха.Страхът е модифициран инстинкт за самосъхранение.
Мозъчната дейност в такива психически отклонение дава не изправност /намаляване на дясната амигдала,която отговаря за производство на положителни и отрицателни емоции/
Дългото стоене в затворени пространства води до безсъние,умора и стрес, дори за хора с нормална психика.
И така основни фактори са от детсвото и урбанизацията. Потокът от информация, билбордове, табели, звукова реклама. Не всички хора развиват клаустрофобия.
Това изисква предразполагащи фактори-като слаба нервна сисема, повишена емоционалност, психически заболявания, черти от характера като нерешителност, ниско самочувствие, слаба воля.
Има и други фактори понякога като чувствителност, възпитание, хормонални нарушения, захарен диабет, стрес,невроза, шизофрения.
Лечение на клаустрофобията-Целта е промяна на начина на възприемане на проблема. Трябва да се изправите очи в очи със страха,за да се превъзмогне. Ще ви е нужна сила, подкрепа и воля. Вярвайте в себе си. Може да се правят тестове за тревожност, за да се проследи веригата от събития довели до това. Добре бихте се повлияли , ако запишете някакъв спорт. Не е нужно винаги да избягвате ситуации на хора, стрес и да стоите в ъгъла.Дихателните упражнения също ще помогнат, пеене, музика,телефонни разговори с близки и приятели. За да не се страхувате от затворени пространства трябва да се научите да ги свързвате с положителни емоции. Да видите картината, любима музика, танци.
Лечението трябва да бъде комбинация от различни техники и медикаменти – психотерапия, антидепресанти и анксиолитици, в съчетание с релаксиращи техники.
Избягвайте кафе, напитки с кофеин, алкохол,наркотици, сплашвания, гледане на филми с ужаси, тъмни места.
Прочете възможно повече информация за състоянието. Правете малки стъпки, за да превъзмогнете страха. Започнете с използването на асансьор само за един етаж. Мислете позитивно, вярвайте в себе си. Учете релаксиращи техники, за тях попитайте психотерапевта си и ги използвайте, когато се намирате в затворени помещения.
В моята практика използвам освен психотерапия и комбинация от цветни есенции на д-р Бах. Може да се консултирате с Бах терапевт.
Виолина Райнова-психолог и Бах терапевт
Кабинет ‘Лястовица” гр.Бургас
0887909667
Ел.поща: vili_b@abv.bg