Днес почти всеки се тревожи за нещо…
Когато стане въпрос за състоянието на здравето ни, често пропускаме да включим и нашето емоционално състояние. Темата не е толкова актуална. Много по-лесно е да се фокусираш вурху храните,които консумираш,качеството на водата или физическите упражнения. А емоциите?
Изглеждат твърде абстрактни.
Но са важни.
Каква е връзката между нашите собствени страхове и физическото ни здраве?
Съществуват краткосрочни и дългосрочни ефекти върху тялото и ума, когато се тревожим.Освен това са на лице и множество физиологични странични ефекти ,като:
-стомашни проблеми;
-повишен риск от инфекция
-умора и проблеми с паметта;
-учестено дишане или хипервентилация;
-сърдечни проблеми и др.
Предполага се,че поне 20% от населението се бори с тревожност, но проблемите остават не разпознати или пренебрегнати.
Познавам симптомите от личен опит, защото имах натрупано безпокойство за години и не отчитах този факт.Поради натрупания стрес се събуждах нощем и имах усещането ,че се задушавам.
Когато разбрах от колегата Стоян Георгиев, че това е хипервентилация, породена от безпокойство. Така го описваше в своите книги и аз реших да се задълбоча в темата ,като с негово позволение публикувам и неговите изследвания.
Често ,дори ние психолозите пренебрегваме физиологичните симптоми,макар да познаваме психологическите.
Георгиев ни кара да се замислим и абстрахираме от модерния свят като си представим безгрижен овчар из поляните. Ако вълк заплаши стадото, неговото тяло се активира, за да го защити. Адреналимът нахлува в мозъка му и го подтиква към действие.Но това се случва рядко
В ежедневието,обаче сме изложени на непрекъснати адреналинови стимули, особено ако живеем в голям град. В следствие на тов аразвиваме хронично притеснение от светлините,хората,ситуациите,медията,автомобилите и почти всичко, което ни заобикаля. Всичко това може да се промени като си поставиш за цел да намалиш своите притеснения и страхове.
Започни да работиш в две направления:
1.Промени твоята перспектива за ситуациите
2.Предприеми по-чести физически упражнения, дихателни практики.
Да се определят понятията с точност е добро начало.
Страхът-това е интензивна емоционална реакция към реално съществуваща опасност. Ето някои от най-важните характеристики на страха:
-Страхът подава сигнал,който има за цел да те информира,че се случва нещо,изискващо твоя отклик;
-Води те,за да покаже точното местоположение на заплахата;
-Активира допълнителни ресурси, за да можеш да откликнеш на заплахата.
За разлика от типичния страх, тревожността представлява интензивна емоционална реакция, само че вероятна или въображаема.Усещането за тревожност е пряко свързано с реакцията на човешкия организъм към стреса,който се поражда в следствие на преживяна загуба.
При силни преживявания се възпрепятства способността на индивида да възприема нова информация.
Когато човек се намира под голям стрес, сърцето му започва да бие учестено, адреналинът с епокачва и е възможно да се поддаде на паника,страх и безпокойство. Ето защо,когато сте в подобна ситуация не сте в състояние да вземете сериозни решения.
Мисълта не е достатъчно ясна и бистра. Най-добре е да изчакате или потърсите помощ, за да направите по-сполучлив избор,ако се налага да взвмете решение веднага.
Едно от събитията например,които отключва най-силни безпокойствени мисли е развода. Прекратяването на брака е рядко само технически акт.Обикновено процесът е съпътстван от много негативни вътрешни преживявания и емоции.
Ако ви предстои раздяла,важно е да знаете, че тревожните емоции и преживявания са напълно естествени. Добре е да не се борите с тях. Приемете,че често те ще пречат да вземате правилни решения и ще замъгляват способността да мислите рационално.
Стъпка напред по скалата на страховете са тревожните разстройства.
Фобията например е състояние,при което даден човек изпитва силен страх от точно определен предмет или ситуация,като например височини,змии или тълпи от хора.
Генерализираната треожност е тревожно разстройство,при което човекът се притеснява от всичко и по всяко време.
Паниката е негативна поведенческа реакция,породена от страх или тревожност.
Паническото разстройство може да започне без видима причина. Изразява се във внезапен,необясним ужас и усещане за надвиснала опасност.Това състояние е придружено и от някои физически симптоми,като сърцебиене,потене,болки в гръдния кош и световъртеж.
Обсесивно-компулсивно разстройство е болестно състояние,при което човек се опитва да спре обсесивното мислене чрез повтарящо се поведение,като често миене на ръце,броене,чистене и др.
Обсесиите са натрапчиви,неконтролируеми мисли.
Компулсиите са повторяеми поведения, които човек върши,за да избяга от обсесиите.
Някои прояви на обсесивно-компулсивното разстройство са:
-заклинания;
-повторения на изрази
-мисли за насилие,които са неприсъщи за характера на човека;
-усещания за замърсявания и нечистота.
Най-често срещаните обсесии:
-страх от замърсяване с микроби;
-страх от нараняване на себе си и семейството;
-страх от болест;
-страх от сексуални мисли и др….
Най-често срещаните компулсии:
-неколкократно чистене;
-повтаряне на изрази;
-докосване;
-проверяване на ключалките;
Прекомерна подреденост;
-трупане на вещи
Често тревожността и депресията са толкова преплетени,че не могат да се разграничат една от друга.
Психологически методи за справяне с тревожност.
Повечето хора са събирачи на негативни мисли, не непременно психично болни. Например: „Ами ако ме уволнят?”, „Ами, ако някой ме нападне на улицата?”…
Проблемът с това мислене „ала кутия” е, че то измества твоя фокус от настоящето. Здравословният страх казва „Къщата гори, бягай”!; Безпокойството казва: „Ами,ако къщата се запали,докато спя?”
Ефектите на безпокойството могат да се окажат изключително парализиращи! Направете всичко възможно да не се изолирате и се свържете с хора,на които вярвате и които ще помогнат да преодолеете този кризисен период.
Ако сте в зоната на тревожните разстройства ви е нужен психотерапевт.
Ако сте в зоната на здравословния страх има няколко основни стъпки, които ще намалят тревожните емоции.
Стъпка 1:
„Разпознай,че безпокойството е преди всичко придобит навик”.
Нашите преживявания и поведението след тях,отразяват собствените ни възприятия за ситуациите, формирани като навик.
Чувства > Решения
/ за да се извърши промяна,е необходимо да подчиним преживяванията на нашите решения чрез процеса на десензитиране и да усвоим умението да се „връщаме” в реалността.
Решения>Чувства
Стъпка 2: Научи се да се връщаш в реалността!
Едно изпитано упражнение за справяне с тревожните мисли и преживявания, ще напиша като четери въпроса:
1.Кои пет цвята виждаш сега?
2.Кои пет звуци чуваш сега?
3.Кои пет неща чувстваш сега? /при допир на ръката с различни предмети/
4. Какво е необходимо да предприемеш сега?
Отговорете на въпросите и ги напишете върху листа така ,че да се сложи на удобно и видимо от вас място. И по време на тревожност си следвайте инструкцията. Да си направиш същото упражнение.
Стъпка 3: „Води си дневник на мислите и чувствата”
Много полезно и удобно за всеки човек. Примерно може да си вземете тетрадка тип речник с две колони, в едната да пишете :
Ситуация /
/ Какво правеше и за какво си мислеше, /
когато започна да се притесняваш?/, / а тук отговора ви.
Чувства
/Какви емоции изпита? Отбележи силата им от скалата от 1 до 100/ / а тук отговора ви.
Негативни мисли
/За какво си мислеше преди да се притесниш?/ / а тук вашият отговор.
Реалистични мисли
/ напиши реалистична /
и конструктивна реакция на своите негативни мисли./ /
Резултат
/Как се чувстваш сега,след като си отговорил /
позитивно на своите негативни емоции?/ /
Един от методите за справяне с тревожност, които се харесва на клиенти е „Молитвата за мир” , която може да казвате всеки път,дори да не сте вярващи:
„ Господи,надари ме с мир да приема нещата,които не мога да променя,смелост да променя нещата,които мога и мъдрост да разбера разликите.”
Материала е из „Спокоен 2.0” С.Георгиев-Семеен психотерапевт