Обаждат се от медии и от партии с въпроса: „Ще участвам ли в местни избори?”
Реших да отговоря с една равносметка:
Четири години наблюдавах местното управление и хората подкрепили това
управление. Много е интересно да видиш с очите си метаморфози при хората.
Но това не е смяна на статуквото. Нищо не се смени всъщност ,само физиономии.
Някои дори преди не излизаха сред обществото. Бяха се спотаили, но изведнъж
станаха много, лицемерно активни. Oт начало си мислих, че явно симпатията към
новия кмет е достатъчен двигател. Заблудих се. Двигател е стремежа да си уредиш
живота и да уредиш работа за децата си. Както каза една жена от местните: „Ние
всички сме роднини и се подкрепяме”.
Това е така и няма как, който и да е да спечели вота им, ако не им е роднина.
Въпреки това появи ли се някой интелигентен човек, веднага става заплаха за тези
хора. Което означава, че уж роднини, роднини, ама самите те си нямат доверие и
уважение.
Основната ми специалност е икономическа. Трудовият ми опит по предприятия е
над 20 години. От 1999 г.се занимавах с партии. Била съм регионален координатор,
била съм в секции, Зам,.председател на ОИК Бургас, кандидат за евродепутат,
кандидат за депутат, кандидат за кмет и общински съветници. Не бях участвала
преди от село в избори, знаех че поемам риск. Аз може да съм отраснала в Атия от
бебе до 8 клас, но все пак много хора са се преместили през годините, други са
дошли и за тях аз съм нов човек, непознат и заплаха!
Когато се появи истинската заплаха за селото и въобще за целия залив Вромос,
тогава някои хора се възползваха от моите качества и интелект, за да се захване
някой с „мръсната работа”, а именно да се бориш срещу нарушения, институции и
общински служители, дори министри. Бяха чули, че правих няколко кампании за
децата от дома, за детската градина, за социално слаби семейства от селото, за
издействане на пасарелка, за издействане на бетонна пътечка от спирката към
разклона на селото, шапки за вик шахти, които липсваха и имаше доста наводнения
по мазета…
Тогава бях търсена, бях уважавана, до като не мина протеста и медийния шум около
изграждане по европейски проект на „ Център за опасни, битови отпадъци”.
Много сериозна кампания бяхме организирали. Дрон засне мястото и строежа,
който е без знание на хората, без обществено обсъждане. Заснехме и старите 30
годишни ББ кубове в гората. Повдигна се темата и за тях!
Всичко се разкри благодарение на мен, на хората около мен, които макар и малко на
брой се захванаха с този проблем и стана кауза. В един момент каузата стана
предизборна платформа за местни кандидат кметове.
След този екоскандал с голям отзвук в медии, местната власт сериозно се разклати
и от това се възползваха новите кандидати за власт. Успяха да привлекат на своя
страна част от хората на инициативния комитет, който създадох „ Възраждане на
село Атия”. Обещаха им някои неща, които в последствие виждах. Отцепниците
създадоха сдружение, което се включи в разни местни проекти, съфинансирани от
кметство Атия и Община Созопол.
Хора, които бяха на протести и се тревожиха заедно с мен за екологията на селото,
изведнъж промениха мнението си, започнаха да уреждат лични въпроси, работни
позиции за децата си към „ Центъра за опасни ,битови отпадъци „ и към Община
Созопол. Сериозно се вербува местно население, за да има категоричен успех на
изборите през 2019 г., което се случи. Всичко това за сметка на жертви като мен и мои
хора от листата. Бяхме подложени на всячески дискредитиращ тормоз от приятелски
кръгове на кметове. Като се почна с публично събрание на площада в с.Атия с
обвинения, мина се през сплашване с камъни и потрошаване на личен автомобил. И тъй
като срещу мен няма какво да извадят от „ръкава си”, защото нямам провинения, нямам
кражби, нямам компромати, измислиха лъжи и интриги, за да ме предизвикват, да се
карат с моето семейство и саморазправят. В това въвлякоха не пълнолетни деца от
селото. Ежедневен психически тормоз ни се упражняваше от младежи, които се
събираха на площадката на една беседка. Всяка вечер от 20 часа до полунощ и по-
късно. С музика, с мотори, алкохол, викове, на 30 метра от прозорците ни. Въпреки
жалби, сигнали, оплаквания, разправии, нито кмета на Атия ,нито от Община Созопол
взеха някакви мерки. Дори бяха наградени и почерпени на бала си! Парадокс!
Целта беше ясна и самите младежи го казаха, че искали да ни прогонят от дома, да се
преместим извън Атия.
Представяте ли си каква заплаха съм все още за някои хора? Същите линчове се
направиха и в гр.Черноморец срещу втория човек от моята листа Яна Николова. Отнеха
й павилиона, който имаше договор за наем от години, за да строят автогара. Няма
лошо, имаше нужда, но се прави сега 6 месеца преди изборите след обществен скандал.
Преди това имаше разни интриги покрай нейния бизнес, които също засегнаха
семейството й.
В местни ,партийни структури и симпатизантска листа са включени хора, които са не
само нискоинтелигентни, без висше образование, но и са не възпитани, с мутринско
поведение от 90- те години. Хора, които умело се възползват от властова позиция или
приятелство с кмет, за да ползват общинска земя за лични придобивки, за да бъдат
назначени по общински работни места, хора които не спазват законите и наредбите и
които тероризират съседите си. Хора които по роднински са на всякъде- в избирателни
секции, в обществен съвет, в общински служби, по банкети, по снимки с кметове.
Публична тайна е родниските зависимости, купуването на гласове от едни й същи хора,
които се чувстват безнаказани. Тези факти се знаят, но заплахата сме ние-новите
политически лица, от партия която беше конкуренция. Затова трябваше всячески да
бъдем премахнати, тормозени, разбити на малки групички.
Дори когато се оплакваме и търсим съдействие от нашите кметове по места, ние сме
унижавани и не се разглежда никаква жалба или молба. Не ни включват в никакви
инициативи, не сме добре дошли на местни празници и банкети. В такова общество,
което е настроено погрешно за мен, как очаквате да имам желание да се раздавам
отново, да имам желание да развивам селото, да станем европейско място за живеене?
Човек като мен, който е възпитаван с ценностна система и истински ,родолюбиви
амбиции не може да вирее сред „тръни и бодли”. Плевелите превземат всичко.
Това, което загубих не бяха изборите през 2019 г., загубих 4 години след това, в които
можеше да дам много от себе си и да оставя след себе си обществено значими неща.
Щом в село Атия не искат такива хора да им нарушават рахата, после да не очакват
пътища, градини, транспорт, благополучие. Банкети, чалга и кебапчета, ще има за
напред и след мен. Това могат хората:„ хляб и зрелища„!
За четири години нищо не се направи в с.Атия. Главният път през селото до
следващото село Росен , е в ужасно състояние. Пътят минаващ през кв.”Миньор” също
се отвори с дупки. Няма път достъпен за леки коли или велосипеди към местността
„Бакърлъка”, а това може да развие селски туризъм. Инфраструктурата е на ниво 0,
което не развива селото. Няма изградени контейнери за разделно сметосъбиране и
реално този „Център за опасни, битови отпадъци” не работи ефективно, но генерира
разходи. Вилната зона с липсата на изградена елктропреносна мрежа и не уреден статут
на земята. Много проблемни точки има. Иначе бюджет за нищо няма. Пари има само за
украси и тържества. Изгубени четири години, в които можеха да свършат поне четири,
обществено значими неща!
Не се страхувам да кажа истината. Изчаквах, за да не се потули. Макар, че ми омръзна
да пиша и давам съвети, които дори безплатно не чуват. Има европейски програми за
„Развитие на селските райони”, има много жители на селата, които живеят и работят в
чужбина. При една кампания всеки ще дари за дадена кауза! Има много начини за
организация на местно население, за самопомощ, за финансиране. Не желанието да
бъдеш обединител на хората и да цениш всеки един от тях, води до разруха и лошо
стопанисване. Мъчно ми е за село Атия, разочарована съм от някои хора, гледайки как
се съсипва всичко! През моето детство всичко се създаде не само от кметството, но и от
нашите родители. Засаждаха дървета, боядисваха бордюри, правеха бригади и селото
грееше.
Имах отправени покани от няколко партии за парламентарни избори. Не приех
поканите. Реших да се оттегля от партийно членство. Имах покана за местни избори за
Общинска избирателна комисия също, но нямам желание!
Надявам се за пореден път, че избирателите ще престанат да бъдат със старите си
принципи и ще разберат, че е важен човека като личност с целия си потенциал -не
разделящ обществото на наши и ваши, а да бъде обединител. Да се спазват законите на
тази държава, а не да се търсят вратички в тях и да бъдат правилата и наредбите на
местна власт –за всички!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!